1 Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието което сме длъжни на светиите.
2 Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред Македонците че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди.
3 И проводих братята, да не би да излезе напраздно нашето колкото за това на вас захваляне, и да бъдете, както казвах, приготвени;
4 да не би, ако дойдат с мене Македонци та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не казвам вие, в това дързновено похваление.
5 И тъй, за нуждно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство.
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце.
8 А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото като имате винаги във всичко всяко доволство да преизобилвате във всяко добро дело;
9 както е писано: "Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва."
10 А този който дава семе на сеятеля и хляб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете от всякъде богати във всяка щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу.
12 Защото служенето на тая служба не само че запълня скудостта на светиите, но и преизобилва чрез много благодарения Богу;
13 понеже чрез опитът на това служене те славят Бога за покорството което имате в изповядането на евангелието Христово, и за щедростта на вашето към тях и към всички участие,
14 и чрез тяхното молене за вас, като им сте драги за премногото Божия благодат на вас.
15 Благодарение же Богу за неизказаната негова дарба.