4 че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори.
5 С такъв человек ще се похваля, а с мене си няма да се похваля освен с немощите си.
6 Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил някой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене.
7 И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям.
8 За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене;
9 и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
10 За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.