1 И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.
2 Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?
3 И това истото ви писах, че, кога дойда, да нямам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.
4 Защото от голяма скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете голямата любов която имам към вас.
5 Ако ли ме е някой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.
6 За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;
7 така щото напротив вие трябва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.