5 не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога,
6 който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7 Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане,
8 как може служенето на Духа да не бъде с по-голяма слава?
9 Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата.
10 Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда.
11 Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното.