1 Още, братие, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония;
2 че, като търпят голямо утеснение, преумножената тяхна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на тяхната щедрост;
3 защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха,
4 като ни умоляваха с голямо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите;
5 и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия;
6 така щото примолихме се на Тита както бе започел така и да доизкара във вас и това благодеяние.