1 Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието което сме длъжни на светиите.
2 Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред Македонците че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди.
3 И проводих братята, да не би да излезе напраздно нашето колкото за това на вас захваляне, и да бъдете, както казвах, приготвени;
4 да не би, ако дойдат с мене Македонци та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не казвам вие, в това дързновено похваление.
5 И тъй, за нуждно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство.
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце.