20 през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тяло измито в чиста вода:
23 нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;
24 и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25 да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26 Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,