1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви някой от вас че се е лишил от него.
2 Защото нам се благовести както и тям; но тях ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го бяха чули не беше размесено с вяра.
3 Защото влязваме в упокоението ние които повярвахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че няма да влязат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.
4 Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;"
5 и на това място пак: "Няма да влязат в моето упокоение."
6 И тъй, понеже остава някои да влязат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството,
7 пак определява някой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си."
8 Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден.
9 Следователно за народа Божий остава упокоение.
10 Защото който е влязъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си.
11 И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне някой в истия пример на непокорството.
12 Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;
13 и няма никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз към когото е нашият ответ.
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповядване.
15 Защото нямаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грях, изкушен бе подобно нам всякак.
16 И тъй, да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.