3 Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.
4 Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.
5 И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;
6 защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима."
7 Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?
8 Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.
9 Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?