1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви някой от вас че се е лишил от него.
2 Защото нам се благовести както и тям; но тях ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го бяха чули не беше размесено с вяра.
3 Защото влязваме в упокоението ние които повярвахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че няма да влязат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.
4 Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;"
5 и на това място пак: "Няма да влязат в моето упокоение."