13 Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже нямаше никого по-голям от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си
14 и каза: "Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;"
15 и така с дълготърпението получи обещанието.
16 Защото человеците се кълнат в по-големият от тях, и клетвата за утвърждение бива свършване на всяко противоречие между тях;
17 в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение към наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,
18 така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;
19 която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влязва в най-вътрешното на завесата;