11 А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-голямата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,
12 нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.
13 Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,
14 колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!
15 И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.
16 Защото дето има завещание трябва да стане и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога няма сила докле живее завещателът.