7 а във втората еднъж в годината влязваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове.
8 С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния,
9 която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше,
10 и които състояха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето.
11 А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-голямата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,
12 нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.
13 Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,