1 А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрял Лазар когото възкреси от мъртвите.
2 И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седяха с него наедно на трапезата.
3 Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото.
4 Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва:
5 Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите?
6 А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея.
7 Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала.
8 Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.
9 И резумеха голямо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите.
10 А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,
11 защото мнозина от Юдеите за него отиваха и вярваха в Исуса.
12 На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим,
13 взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!
14 А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано:
15 "Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично."
16 Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.
17 А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.
18 За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.
19 А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.
20 И между тези, които възлязваха да се поклонят в праздникът имаше и някои Елини.
21 И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.
22 Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пък и Филип казват на Исуса.
23 А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син человечески.
24 Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.
25 Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свят за вечен живот ще го упази.
26 Ако слугува някой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.
27 Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час.
28 Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, които стояха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума.
30 Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас.
31 Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън.
32 И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.
33 А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре.
34 Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син человечески трябва да бъде въздигнат? Кой е този Син человечески?
35 И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 Докле имате виделината вярвайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тях.
37 Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тях, не вярваха в него;
38 за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: "Господи, кой повярва на нашето проповядване? и мишцата Господня кому се откри?"
39 За това не можаха да вярват, защото пак Исая рече:
40 "Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля."
41 Това рече Исая когато видя славата негова и говори за него.
42 Но пак и от князовете мнозина повярваха в него; но поради Фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от съборището:
43 защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия.
44 А Исус възгласи и рече: Който вярва в мене не вярва в мене, но в тогози който ме е проводил.
45 И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил.
46 Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който вярва в мене.
47 И ако чуе някой моите думи и не повярва, аз няма да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Който се отмята от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден.
49 Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря.
50 И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.