7 Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е;
8 защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тях; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излязох, и повярваха че ти си ме проводил.
9 Аз за тях се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои.
10 И всичко мое твое е, и твоето мое, и прослави се в тях.
11 И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си, тия които ми даде, за да бъдат едно както ние.
12 Когато бях с тях на света, аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих, и ни един от тях не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието.
13 А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си.