8 И пак се наведе долу и пишеше на земята.
9 А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред.
10 И когато се изправи Исус, и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?
11 И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.
12 И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.
13 А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.
14 Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.