1 А като седна Давид в дома си, рече Давид на Натана пророка: Ето аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен под опони.
2 И рече Натан Давиду: Направи всичко що е в сърцето ти; защото Бог е с тебе.
3 И през онази нощ биде слово Господне към Натана и рече:
4 Иди та кажи на Давида раба ми: Така говори Господ: Ти няма да ми съградиш дома за да обитавам;
5 защото не обитах в дом от който ден възведох Израиля от Египет дори до този ден, но бях из шатър в шатър и из скиния в скиния
6 На всякъде дето ходих с всичкия Израил, говорих ли някога някому от Израилевите съдии на които заповядах да пасат людете ми, да кажа: Защо не ми съградихте кедров дом?
7 Сега прочее така ще речеш на раба ми Давида: Така говори Господ Саваот: Аз те взех от оградата, от подир стадото, за да си вожд над людете ми Израиля.
8 И с тебе бях всякъде дето си ходил, и изтребих всичките ти врагове от пред тебе, и направих ти име според името на големите които са по земята.
9 И ще определя място за людете си Израиля, и ще ги насадя, та ще обитават на свое особно място и няма да се преносят вече; и синовете на неправдата няма да ги озлобяват вече както по-напред,
10 и както от дните в които поставих съдии върху людете си Израиля; и ще смиря всичките ти врагове. Известявам ти още че Господ ще съгради за тебе дом.
11 И като се изпълнят дните за да отидеш с отците си, ще възставя подир тебе семето ти което ще бъде от синовете ти, и ще утвърдя царството му.
12 Той ще ми съгради дом; и ще утвърдя престола му въ век.
13 Аз ще му бъда отец, и и той ще ми бъде син; и няма да отнема милостта си от него както я отнех от оногоз, който бе преди тебе.
14 Но ще го поставя в дома си и в царството си до века; и престолът му ще бъде утвърден въ век.
15 Според всички тези думи, и по всичко това видение, така говори Натан Давиду.
16 Тогаз влезе цар Давид та седна пред Господа и рече: Кой съм аз , Господи Боже, и кой е домът ми, та си ме довел ти до това?
17 Но и това биде малко пред очите ти, Боже; и говорил си заради дома на раба си за дълга бъдещност, и погледнал си на мене както на человека от висока степен, Господи Боже.
18 Що може да рече вече Давид на тебе за честта към раба ти? защото ти познаваш раба си.
19 Господи, заради раба си и според сърдцето си направил си всичко това величие, за да направиш известни всички тези величия.
20 Господи, няма подобен тебе, нито има Бог освен тебе, според всичко що сме чули с ушите си.
21 И кой е друг народ на земята както твоите люде Израил, когото Бог изкупи за свои люде за да си направиш име величествено и ужасно, като изпъди ти езичниците от лицето на людете си които си избавил от Египет?
22 Защото людете си Израиля направил си люде свои въ век, и ти, Господи, им стана Бог.
23 И сега, Господи, словото което си говорил за раба си и за дома му, нека се утвърди въ век; и направи както си говорил.
24 И да се утвърди, и да се възвеличи името ти до века, щото да говорят: Господ на силите, Бог Израилев, е Бог на Израиля; и домът на Давида раба ти да е утвърден пред тебе.
25 Защото ти , Боже мой, ти откри на раба си че ще му съградиш дом; за това рабът ти намери сърдцето си готово да се помоли пред тебе.
26 И сега, Господи, ти си Бог, и обещал си тези благости на раба си.
27 Сега прочее, благоволи да благословиш дома на раба си за да е пред тебе въ век; защото ти, Господи, ти си благословил, и ще бъде благословен въ век.