1 А след това умря Наас царят на Амоновите синове; и въцари се вместо него син му Анун.
2 И рече Давид: Ще направя милост на Ануна Наасовия син, понеже баща му ми направи милост. И проводи Давид посланници да го утешат заради баща му. И дойдоха Давидовите раби в земята на Амоновите синове при Ануна за да го утешат.
3 А князовете на Амоновите синове рекоха на Ануна: Дали за чест на отца ти пред очите ти прати Давид при тебе утешители? Не дойдоха ли рабите му при тебе за да изпитат и да съсипят като съгледат мястото?
4 И хвана Анун Давидовите раби та ги обръсна, и отсече до половина дрехите им, до бедрата, и проводи ги.
5 И отидоха та явиха Давиду за мъжете. И проводи да ги посрещнат; понеже мъжете бяха много обезчестени. И рече царят: Седете в Иерихон доде ви порастат брадите, и върнете се.
6 А като гледаха Амоновите синове че бяха омразни Давиду, проводиха Анун и Амоновите синове хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, и от Сирия-мааха, и от Сова.
7 И наеха си тридесет и две тисящи колесници, и наеха царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И като се събраха Амоновите синове от градовете си, дойдоха да направят бран.