2 И рече Давид на Иоава и на князовете на людете: Идете, избройте Израиля от Вирсавее до Дан, и донесете при мене за да науча числото им.
3 А Иоав отговори: Господ да притури на людете си стократно от колкото са! но, господарю мой царю, не са ли всичките раби на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане това грях на Израиля?
4 Словото обаче на царя превъзмогна над Иоава. И тръгна Иоав, и като обходи всичкия Израил върна се в Ерусалим.
5 И даде Иоав числото на изброените люде Давиду. И всичкий Израил бяха тисяща тисящи и сто тисящи мъже които теглеха нож, а Юда , четиристотин и седемдесет тисящи мъже които теглеха нож.
6 А Левитите и Виниаминците не брои между тях; защото словото царево беше гнусно Иоаву.
7 И видя се зло пред очите на Бога това нещо; заради това порази Израиля.
8 Тогава рече Давид Богу: Тежко съгреших защото сторих това нещо; но сега, моля се, отнеми беззаконието на раба си, защото сторих голяма глупост.