2 И стана цар Давид на нозете си та рече: чуйте ме, братие мои и люде мои. Аз имах в сърдцето си да съградя упокоителен дом за ковчега на завета Господен и за подножието на нозете на Бога нашего; и направих приготовление за съграждането.
3 Но Бог ми рече: Ти няма да съградиш дома на името ми, защото си мъж на боеве, и много кръв си пролял.
4 А Господ Бог Израилев избра мене от всичкия ми бащин дом за да съм цар над Израиля во век; защото избра Юда княз, а от дома Юдин избра дома на отца ми, и между синовете на отца ми благоизволи да направи мене цар над всичкия Израил.
5 И от всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове) избра Соломона сина ми за да седне на престола на царството Господне, над Израиля;
6 и рече ми: Соломон син ти, той ще съгради дома ми и дворовете ми; защото го избрах да ми е син , и аз ще му бъда отец.
7 И ще утвърдя царството му до века ако остане постоян за да върши заповедите ми и съдбите ми както в този ден.
8 Сега прочее, пред всичкия Израил, пред събранието Господне, и в ушите на Бога нашего, говоря ви: Пазете и търсете всичките заповеди на Господа Бога вашего, да наследите тази добра земя, и да я оставите после от вас наследие на синовете си за всегда.