17 И познавам, Боже мой, че си ти който изпитваш сърдцето и благоволиш в правдата. Аз с правотата на сърдцето си принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях твоите люде които присътствуват тук, че доброволно ти приносят.
18 Господи Боже на отците наши, Авраама, Исаака, и Израиля, съхрани това за всегда в сърдечните размишления на людете си, и управи сърдцето им към тебе;
19 и дай на Соломона сина ми съвършено сърдце за да съхранява заповедите ти, и свидетелствата ти, и повеленията ти, и да върши всичко, и да направи палатата за която направих приготовление.
20 И рече Давид на всичкото събрание: Благословете сега Господа Бога вашего. И всичкото събрание благослови Господа Бога на отците си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.
21 И в следващия ден пожряха жъртви Господу, и принесоха всесъжения Господу тисяща юнци, тисяща овни, тисяща агнета, и възлиянията им, и жъртви множество за всичкия Израил;
22 и ядоха и пиха пред Господа в онзи ден с голяма радост. И прогласиха втори път Соломона Давидовия син за цар, и помазаха го Господу за княз, и Садока за свещеник.
23 Тогаз Соломон седна на престола Господен цар вместо Давида отца си, и благоуспяваше; и всичкий Израил му се покори.