12 Думите от устата на мъдрия са благодат; А устните на безумния ще го погълнат.
13 Началото на думите на устата му е безумие, И свършъкът на говоренето му - лошо буйство.
14 И безумният умножава думи: человек не знае що ще бъде; И кой може да му извести Що ще бъде след него?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже не знаят да отидат в града.
16 Горко ти земьо, когато царят ти е дете И началниците ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време,- За укрепление, а не за опиване!
18 От голяма леност пада къщният покрив; И от праздността на ръцете капе къщата.