1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкоренение на насаденото;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Време за плачене, и време за смеяне; Време за сетование, и време за ликование;
5 Време за разпръсване на камене, и време за събиране на камене; Време за пригръщане, и време за отдалечаване от пригръщането;
6 Време за придобиване, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Време за раздиране, и време за шиене, Време за мълчане, и време за говорене;
8 Време за обичане, и време за ненавиждане; Време за бой, и време за мир.
9 Каква полза на оногоз който работи От онова в което се той труди?
10 Видях труденето което даде Бог На человеческите синове за да се трудят в него.
11 Направи всяко нещо хубаво на времето му; И света положи в техните размишления, Без да може человек да издири От начало до конец делото което е Бог направил.
12 Познах, че няма друго добро в тях, Освен да се весели всеки, и да направи добро в живота си,
13 И още да яде всеки человек и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд: То е дарование от Бога.
14 Познах че всичко що прави Бог, То ще бъде вечно: Не е възможно да се притури на него Нито да се отнеме от него; И Бог направи това за да му се боят.
15 Каквото е станало вече съществува: И каквото ще стане вече е станало; И Бог предиря миналото.
16 И видях още под слънцето Мястото на съда, и там беззаконието, - И мястото на правдата, и там неправдата.
17 Рекох аз в сърдцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото за всяко нещо и за всяко дело има време там.
18 Рекох аз в сърдцето си За състоянието на человеческите синове че тях ще ги опита Бог, И ще видят те от себе си че са скотове.
19 Защото случаят на человеческите синове Е случай и на скота: един случай имат. Както умира този, така умира и онзи. И едно дихание е във всичките, И человек не превъзхожда в нищо скота, Защото всичко е суета.
20 Всичко отива в истото място; Всичко е станало от пръстта, и всичко се връща в пръстта.
21 Кой знае духа на человеческите синове да ли възлязва горе, И духа на скота да ли слязва долу на земята?
22 Видях прочее че нема по-добро Освен да се весели човек в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го доведе за да види Онова което ще бъде след него?