17 За то намразих живота, Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето; Понеже всичко е суета и угнетение на духа.
18 Намразих още аз и всичкия си труд Що съм се трудил под слънцето; Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене;
19 И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен? Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил И в който показах мъдростта си под слънцето. Суета и то.
20 За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си За всичкия труд що съм се трудил под слънцето.
21 Защото има человек на когото трудът биде С мъдрост и съ знание и съ сполука; Но го оставя за дял другиму Който не се е трудил за него. И то суета и голямо зло.
22 Защото коя полза на человека от всичкия му труд И от угнетението на сърдцето му В които се труди под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са болест, И трудовете му скърб; И ноще още сърдцето му не спи. И то суета.