2 Не прибързвай с устата си, И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога; Защото Бог е на небето, а ти на земята; За то нека бъдат думите ти малко;
3 Понеже сънът дохажда в множеството на заниманията, А гласът на безумния в множеството на думите.
4 Когато обречеш обричане Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благодарение от безумните: Изпълни което си обрекъл.
5 По-добре да се не обречеш Нежели да се обречеш и да не изпълниш.
6 Да не дозволиш на устата си да вкарат в грях плътта ти, И да не речеш пред ангела че е било от незнаяне: Защо да се разгневи Бог на гласа ти И да погуби делото на ръцете ти?
7 Защото в множеството на сънищата И в множеството на думите има суети; А ти се бой от Бога
8 Ако видиш насилие на сиромаха, И разграбване на съдбата и на правдата в областта, Да се не почудиш за това нещо; Защото над високия по-висок надзирава, И над тях има най-висок.