2 человек комуто Бог дава богатство, и имот, и слава, Що душата му се не лишава от всичко що би пожелал; Но Бог му не дава власт да яде от тях, Но ги яде чужденец. То е суета и зла болест.
3 Ако роди человек сто чада, И живее много години, Щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И не е приел и погребване, Думам че извергът е по-добър от него;
4 Защото е дошел в суета, и отхожда в тъмнина, И името му ще се покрие с тъмнина;
5 И не е видял слънцето, и не е познал нищо; Но той има повече покой от оногоз.
6 И дваж тисяща години ако би живял някой, и добро не види, - Не отиват ли всичките в едно място?
7 Всичкий труд на человека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 Защото шо има мъдрият от безумния? Що има повече сиромахът който знае да ходи пред живите?