4 Защото е дошел в суета, и отхожда в тъмнина, И името му ще се покрие с тъмнина;
5 И не е видял слънцето, и не е познал нищо; Но той има повече покой от оногоз.
6 И дваж тисяща години ако би живял някой, и добро не види, - Не отиват ли всичките в едно място?
7 Всичкий труд на человека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 Защото шо има мъдрият от безумния? Що има повече сиромахът който знае да ходи пред живите?
9 По-добро е гледането с очи Нежели скитането със желание. И то суета и угнетение на духа.
10 Което е станало взело си е вече името, И познато е че то е человек; И той не може да се съди с по-крепкия си.