6 Още и любовта им, и ненавистта им, И завистта им вече се е изгубила; И не ще имат вече никога дял Във всичко що става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с веселба, и пий виното си с весело сърдце; Защото Бог вече благоволи в делата ти.
8 Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти, И миро да не оскудее на главата ти
9 Радвай се в живота си със жената си която си възлюбил Във всичките дни на суетния си живот Които ти се дадоха под слънцето, Във всичките дни на твоята суета; Защото това е делът ти в живота И в труда ти който се трудиш под слънцето.
10 Всичко що намери ръката ти да направи Направи със силата си; Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, Нито мъдрост в гроба, дето отиваш.
11 Обърнах се, и видях под слънцето че тичането не е на леките, Нито бранта е на силните, Нито хлЯбът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито добромислието на тези които имат знание; Защото време и случай се случава на всичките,
12 Защото даже и человек не знае времето си. Както рибите които се улавят в зла мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят человеческите синове в зло време, Когато внезапно нападне върх тях.