1 Горко ми! Защото съм като последно плодобрание лятно, Като пабирък след гроздобер. Няма грозд за да яде някой: Душата ми пожела първозрелите плодове.
2 Преподобен се погуби от земята, И няма прав между человеците: Всичките се засаждат за кръв: Ловят всеки брата си със сет.
3 За да злотворят твърде много с ръцете си, Началникът иска, и съдията гледа за мъзда, И големецът произнася лукавото си желание, Което развратно изпълняват.
4 По-добрият от тях е като трън, Правият по-бодлив от трънлив плет: Денят на пазачите ти, посещението ти стигна: Сега ще е недоумението им.
5 Не се уверявайте на другар, Нямайте дързновение на тесен приятел, Пази дверите на устата си От лежещата в недрото ти;
6 Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на человека са домащните му.
7 А аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си: Бог мой ще ме послуша.
8 Не се весели заради мене, враждебнице моя: Ако и да падна, ще стана: Ако и да седна в тъмнина, Господ ще ми е светлина.
9 Ще нося гнева на Господа, Защото му съгреших, Доде разсъди съда ми И направи съдбата ми: Ще ме изведе на светлината: Ще видя правдата му.
10 И враждебницата ми ще види, И срам ще я покрие която ми говори: Де е Господ Бог твой? Очите ми ще я видят: Сега ще е в стъпкуване като калта на пътищата.
11 В който ден се съзидат стените ти, В онзи ден ще се раздаде на далеч заповядването.
12 В онзи ден ще дойдат до тебе от Асирия, И от крепостните градове, И от крепостта до реката, И от море до море, и от планина до планина.
13 И земята ще запустее От причината на жителите си, Заради плода на деянията им.
14 Паси людете си със жезъла си, Стадото на наследието си Което живее уединено в дъбравата всред Кармил: Да пасат във Васан и в Галаад като в древните дни.
15 Като в дните на изхода ти из Египетската земя Ще им покажа чудеса.
16 Народите ще видят, и ще се постидят Заради всичката си крепост: Ще турят ръка на уста: Ушите им ще оглушеят.
17 Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадове ще треперят в дупките си, Ще се устрашат от Господа Бога нашего, И ще се уплашат от тебе.
18 Кой е подобен тебе, Бог Който прощава беззаконие, И не изгл?е?жда престъплението На остатъка на наследието си? Не пази гнева си винаги, Защото му е угодно да прави милост.
19 Ще се върне, ще ни помилва, Ще стъпче беззаконията ни; Ей, ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбини.
20 Ще извършиш истина Якову, Милост Аврааму, Както се кле ти на бащите ни от древните дни