1 Горко ми! Защото съм като последно плодобрание лятно, Като пабирък след гроздобер. Няма грозд за да яде някой: Душата ми пожела първозрелите плодове.
2 Преподобен се погуби от земята, И няма прав между человеците: Всичките се засаждат за кръв: Ловят всеки брата си със сет.
3 За да злотворят твърде много с ръцете си, Началникът иска, и съдията гледа за мъзда, И големецът произнася лукавото си желание, Което развратно изпълняват.
4 По-добрият от тях е като трън, Правият по-бодлив от трънлив плет: Денят на пазачите ти, посещението ти стигна: Сега ще е недоумението им.
5 Не се уверявайте на другар, Нямайте дързновение на тесен приятел, Пази дверите на устата си От лежещата в недрото ти;
6 Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на человека са домащните му.
7 А аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си: Бог мой ще ме послуша.