1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.
2 А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.
3 А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.
4 Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.
5 Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.
6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.