1 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички имаме знание! Знанието възгордява, а любовта изгражда.
2 А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава.
3 Но ако някой люби Бога, той е познат от Него.
4 И така, относно яденето на идоложертвено: знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг Бог, освен Един.
5 Защото, дори и да има така наречени богове – било на небето, или на земята, както има много богове и много господари –
6 за нас има само един Бог – Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ – Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.
7 Но това знание го няма във всички, а някои, като досега бяха свикнали с идолите, ядат месо като идоложертвено и съвестта им, като е слаба, се осквернява.
8 Но това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; защото нито като не ядем, губим нещо, нито като ядем, печелим нещо.
9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.
10 Защото, ако види някой, че ти, който имаш знание, седиш и ядеш в някой храм на идол, няма ли съвестта на този, който е слаб, да се насърчи, така че и той да яде идоложертвено?
11 И заради твоето знание ще загине слабият, братът, за когото е умрял Христос.
12 А когато съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.
13 Затова, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не препъна брат си.