7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!
9 Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – както на ангелите, така и на хората:
10 ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние – слаби, а вие – силни; вие – почитани, а ние – презрени.
11 Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,
12 трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят – благославяме, като ни гонят – търпим,
13 като ни злословят – умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.