25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,
27 а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.
28 Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,
29 то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.