1 Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,
2 който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.
3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.
4 Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.
5 И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;
6 а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.
7 Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,
8 не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,
9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.
11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“
12 Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.
13 Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;
15 докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“
16 Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?
17 А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
19 И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.