32 Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.
33 И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.
36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.
37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?