1 И се събраха при Иисус фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, тоест неизмити ръце.
3 Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си измият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове (и легла).
5 И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.
7 Но напразно Ме почитат, като учат за поучение човешки заповеди."
8 Вие оставяте Божията заповед и спазвате човешкото предание: (миенето на стомни и на чаши; и правите много други неща).
9 И им каза: Вие успешно осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 Защото Мойсей каза: "Почитай баща си и майка си", и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви."
11 Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;
12 и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.
14 И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.)
17 И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти.
20 Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека.
21 Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24 И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.
26 (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря є.
27 А Иисус є каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!
29 А Той є каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.
31 И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области.
32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.
33 Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворє се.
35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.
36 И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха;
37 и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!