1 Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога.
2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име.
3 После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго.
4 И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог:
5 Главният беше Асаф, вторият след него – Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали,
6 а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет.
7 Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА:
8 Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му!
9 Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела!
10 Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!
11 Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги!
12 Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му,
13 ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани!
14 Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.
15 Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения,
16 завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак,
17 завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет,
18 като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.
19 Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея,
20 когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ,
21 Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях,
22 казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!
23 Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му!
24 Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи – чудните Му дела!
25 Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове.
26 Защото всичките богове на народите са нищо, а ГОСПОД е направил небесата.
27 Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му.
28 Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!
29 Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие!
30 Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати.
31 Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува!
32 Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него.
33 Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята.
34 Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!
35 И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава.
36 Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! – и възхвали ГОСПОДА.
37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден;
38 и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса – за вратари.
39 А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон,
40 да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил.
41 И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна.
42 И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари.
43 И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.