14 Защото кой съм аз и кой е народът ми, че да можем да покажем такава щедрост? Защото всичко е от Теб и от Твоята ръка Ти даваме.
15 Защото сме чужденци пред Теб и пришълци, както всичките ни бащи; като сянка са земните ни дни и няма надежда.
16 ГОСПОДИ, Боже наш, цялото това количество, което сме приготвили, за да Ти построим дом за святото Ти Име, е от Твоята ръка и всичко е Твое.
17 И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и благоволяваш в искреността. С искреността на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че Твоят народ, който присъства тук, Ти принесе доброволно.
18 ГОСПОДИ, Боже на бащите ни Авраам, Исаак и Израил, опази това до века като стремеж на мислите на сърцето на народа Си и насочи сърцето им към Себе Си!
19 И дай на сина ми Соломон неразделено сърце да пази заповедите Ти, свидетелствата Ти и наредбите Ти, и да върши всичко, и да построи двореца, който аз подготвих!
20 И Давид каза на цялото събрание: Прославете сега ГОСПОДА, своя Бог! И цялото събрание прослави ГОСПОДА, Бога на бащите си, и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА и на царя.