10 И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.
12 И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.
13 И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
14 Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?
15 И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.
16 И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.