1 И ГОСПОД изпрати Натан при Давид. И той дойде при него и му каза: В един град имаше двама души – единият богат, а другият беден.
2 Богатият имаше голямо множество овце и говеда.
3 А бедният нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и хранеше, и то порасна заедно с него и децата му. От залъка му ядеше и от чашата му пиеше, и на пазвата му лежеше, и му беше като дъщеря.
4 И един пътник дойде при богатия, а на него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда, за да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.
5 Тогава гневът на Давид пламна силно против човека и той каза на Натан: Жив е ГОСПОД – човекът, който е сторил това, заслужава смърт!
6 И ще плати за агнето четирикратно, понеже е направил това и не се е съжалил!
7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си човекът! Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от ръката на Саул,
8 дадох ти дома на господаря ти и жените на господаря ти в пазвата ти и ти дадох израилевия и юдовия дом. И ако това беше малко, бих ти прибавил още много!
9 Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена, а него уби с меча на синовете на Амон.
10 Затова сега мечът няма да се оттегли от дома ти до века, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия за своя жена.
11 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще повдигна зло против теб от дома ти и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти явно под лъчите на слънцето;
12 защото ти си извършил това тайно, но Аз ще го извърша пред целия Израил и пред слънцето.
13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших против ГОСПОДА. А Натан каза на Давид: И ГОСПОД отмахна греха ти – няма да умреш.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал повод на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, синът, който ти се е родил, непременно ще умре.
15 И Натан си отиде у дома си. Тогава ГОСПОД порази детето, което жената на Урия беше родила на Давид, и то се разболя.
16 И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята.
17 И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.
18 А на седмия ден детето умря. И слугите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е мъртво, защото си казваха: Ето, докато детето беше живо, ние му говорехме, а той не слушаше гласа ни. Как тогава да му кажем, че детето е мъртво? Може да направи нещо лошо!
19 А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря.
20 Тогава Давид стана от земята, изми се, помаза се и смени дрехите си, и влезе в ГОСПОДНИЯ дом, и се поклони. После дойде в дома си и поиска да сложат пред него храна, и яде.
21 Тогава слугите му му казаха: Какво е това, което направи ти? Когато детето беше живо, ти пости и плака за него; а когато детето умря, ти стана и яде хляб!
22 А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казах: Кой знае, може ГОСПОД да бъде милостив към мен и детето да остане живо.
23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна обратно? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мен.
24 После Давид утеши жена си Витсавее и влезе при нея, и лежа с нея; и тя роди син и той го нарече Соломон. А ГОСПОД го възлюби.
25 И прати слово чрез пророк Натан и го нарече Едидия, заради ГОСПОДА.
26 А Йоав воюва против Рава на синовете на Амон и превзе царския град.
27 И Йоав изпрати пратеници до Давид да кажат: Воювах срещу Рава и превзех и града на водите.
28 Затова сега събери останалия народ и разположи стана си срещу града, и го превземи, за да не превзема аз града и той да се нарече на мен.
29 Тогава Давид събра целия народ и отиде в Рава, и воюва срещу нея, и я превзе.
30 И взе короната на техния цар от главата му – а теглото є беше един талант злато, и по нея имаше скъпоценни камъни – и тя се положи на главата на Давид. И той изнесе от града много голяма плячка.
31 Изведе и народа, който беше в него, и ги постави да работят с триони, железни кирки и железни брадви, и ги направи роби на тухлените пещи. И така направи на всичките градове на синовете на Амон. После Давид и целият народ се върнаха в Ерусалим.