13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших против ГОСПОДА. А Натан каза на Давид: И ГОСПОД отмахна греха ти – няма да умреш.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал повод на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, синът, който ти се е родил, непременно ще умре.
15 И Натан си отиде у дома си. Тогава ГОСПОД порази детето, което жената на Урия беше родила на Давид, и то се разболя.
16 И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята.
17 И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.
18 А на седмия ден детето умря. И слугите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е мъртво, защото си казваха: Ето, докато детето беше живо, ние му говорехме, а той не слушаше гласа ни. Как тогава да му кажем, че детето е мъртво? Може да направи нещо лошо!
19 А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря.