12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото такова нещо не се прави в Израил; не прави това безумие!
13 А аз – къде да отнеса срама си? А ти – ти ще бъдеш като един от безумците в Израил. Затова сега, моля те, говори на царя, защото той няма да ме откаже на теб.
14 Но той не поиска да послуша гласа є. И є надви и я насили, и лежа с нея.
15 И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон є каза: Стани, махай се!
16 А тя му каза: Няма причина; това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той не искаше да я слуша.
17 И той извика момчето, което му прислужваше, и каза: Изгонете сега тази вън от мен и заключи вратата след нея!
18 А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери девици се обличаха в такива дрехи. И прислужникът му я изведе навън и заключи вратата след нея.