4 И текойката говори на царя и падна по лице на земята, и се поклони, и каза: Помогни, царю!
5 И царят є каза: Какво ти е? А тя каза: Ах, аз съм вдовица, мъжът ми умря.
6 И слугинята ти имаше двама сина, но те двамата се сбиха на полето и нямаше кой да ги раздели, и единият удари другия и го уби.
7 А ето, целият род стана против слугинята ти и казва: Предай онзи, който уби брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби, и да изтребим и наследника. Така искат да угасят въглена, който ми е останал, и да не оставят на мъжа ми нито име, нито остатък по лицето на земята.
8 Тогава царят каза на жената: Иди си у дома и аз ще се разпоредя за теб.
9 А текойката каза на царя: На мен, господарю мой, царю, и на бащиния ми дом да е вината, а царят и престолът му да са невинни!
10 Тогава царят каза: Който говори против теб, доведи го при мен и няма да те докосне повече.