10 Но царят каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя? Нека кълне! Защото, ако ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид! – тогава кой ще каже: Защо правиш така?
11 И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл от тялото ми, търси живота ми – колко повече сега този вениаминец! Оставете го да кълне, защото ГОСПОД му е казал.
12 Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес.
13 Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст.
14 И царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени при водата и той си отдъхна там.
15 А Авесалом и целият народ, израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим и Ахитофел беше с него.
16 И когато архиецът Хусай, приятелят на Давид, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!