1 А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви:
2 Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово e на езика ми.
3 Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога,
4 ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята.
5 Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте?
6 Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка,
7 а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си.