1 Видение на Авдия: Така казва Господ БОГ за Едом: Чухме известие от ГОСПОДА и посланик се изпрати до народите: Станете и да се вдигнем против него на война!
2 Ето, направих те малък между народите и си много презрян.
3 Гордостта на сърцето ти те е измамила, теб, който живееш в цепките на канарите, чието жилище е нависоко, който казваш в сърцето си: Кой ще ме свали на земята?
4 И ако издигнеш гнездото си като орел и го поставиш между звездите, и оттам ще те сваля, заявява ГОСПОД.
5 Ако крадци бяха дошли при теб или разбойници нощем – о, как си изтребен! – нямаше ли да откраднат, колкото им стига? Ако гроздоберачи бяха дошли при теб, нямаше ли да оставят пабирък?
6 Как са претърсени потомците на Исав и са преровени скривалищата им!
7 Всички твои съюзници те изгониха до границата; приятелите ти те измамиха и ти надвиха; които ядяха хляба ти, сложиха примка под теб. Няма разум в него.
8 В онзи ден, заявява ГОСПОД, няма ли да погубя мъдрите от Едом и разума от хълма на Исав?
9 И твоите силни мъже, Теманe, ще се уплашат, за да се изтреби с убийство всеки от хълма на Исав.
10 Поради насилието над брат ти Яков ще те покрие срам и ще бъдеш изтребен до века.
11 В деня, когато ти стоеше настрана, в деня, когато чужденци откараха войската му и чужди влязоха в портите му и хвърляха жребий за Ерусалим, тогава ти също беше като един от тях.
12 Но ти не трябваше да гледаш в деня на брат си, в деня на бедствието му, и не трябваше да се радваш за юдовите синове в деня на гибелта им, и не трябваше да говориш надменно в деня на скръбта им.
13 И не трябваше да влизаш в портата на народа Ми в деня на бедата им, и не трябваше да гледаш злощастието им в деня на бедата им, и не трябваше да протягаш ръка към имота им в деня на бедата им.
14 И не трябваше да заставаш на кръстопътя, за да изтребиш оцелелите му, и не трябваше да предаваш останалите му в деня на скръбта.
15 Защото Денят на ГОСПОДА е близо над всички народи. Както си направил, така ще ти бъде направено; каквото си направил, ще се върне на главата ти.
16 Защото, както вие пихте на светия Ми хълм, ще пият постоянно всичките народи; и ще пият, и ще сърбат и ще бъдат като че не са били.
17 Но на хълма Сион ще има избавление и той ще бъде свят, и якововият дом отново ще притежава притежанията си.
18 И домът на Яков ще бъде огън, а домът на Йосиф – пламък, а домът на Исав – слама. И ще горят сред тях и ще ги поядат, и домът на Исав няма да има останал, защото ГОСПОД изговори това.
19 И тези от юг ще завладеят хълма на Исав, а тези от низината – филистимците; и ще завладеят полята на Ефрем и полята на Самария, а Вениамин – Галаад.
20 И тази пленена войска на израилевите синове ще завладее каквото е на ханаанците до Сарепта, а пленените от Ерусалим, които са в Сефарад – южните градове.
21 И спасители ще се изкачат на хълма Сион, за да съдят хълма на Исав. И царството ще бъде на ГОСПОДА.