12 Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;
13 началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.
14 Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?
15 Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме – за укрепване, а не за напиване!
18 От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.