1 Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя.
2 Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога.
3 Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска.
4 В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?
5 Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин.
6 Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него.
7 Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане?
8 Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него.
9 Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда.
10 Тогава видях безбожните погребани – които бяха идвали и си отивали от святото място – и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета.
11 Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло.
12 Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него.
13 Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога.
14 Има една суета, която става на земята – че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.
15 Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето.
16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята – макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем –
17 тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.