1 Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:
2 човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.
3 Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,
4 защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,
5 и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.
6 Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място?
7 Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища.